Днес отбелязваме 113-aта годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.  В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор в пределите на Османската империя. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и името му. 
Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република, а връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Въпреки своя неуспех въстанието показва на Европа, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждото  иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост. Има ли отражение и по какъв начин въстанието върху нашия град и асеновградчани  разказа Мина Христемова, уредник в Исторически музей Асеновград.

Мина Христемова: „В новата история на България няма друго събитие, което така кардинално да променя историята на нашия град. На пръв поглед между Асеновград, закътан в полите на Родопите, в северните краища на Тракия, и Македония не би трябвало да има връзка. Но не е така. Още след Берлинския договор и разбира се и Санстефанския, които правят една нова карта на Балканите, към българските краища тръгват най-свободолюбивите, харамиите македонци, една част от които се настаняват и в Асеновград. Това е периода в края на 19 в. – 80-те, 90-те години. Ние имаме тук дори един македонски комитет. Това са хора, които идват тук с образованието си, с амбицията си и най-вече със силния си патриотизъм. Те стават архиерейски наместници, лекари, заемат едни достойни позиции в нашия град, но това не им е достатъчно. Така че най-напред глътката патриотизъм от която неистово се нуждае Асеновград, получаваме от македонските преселници, които идват тук до началото на 20 в.

След  1902-1903 г. , при  подготовката за Илинденско-Преображенското въстание и самото му осъществяване,  много категорично се ангажират и българи, и гърци. От гръцка страна в Македония след 1903 г. отиват да работят андартски чети. От наша страна са комитите и харамиите. Абсолютно категорично доказано е масовото участие на асеновградски гърци в андартските чети. Т.е. ние сме се били за Македония, но от другата страна на барикадата. И когато цялата ситуация около Илинденско-Преображенското въстание, около кланетата в Загоричане през 1905 г. и пр. приключват, става ясно, че всъщност българи и гърци имат един много сериозен проблем за разрешаване – това са хората, които живеят от двете страни на границата, но не са доволни от своята пряка власт. Това дава повод за печално известния момент на антигръцкото движение през 1906 г. Такива прояви против гърците започват в цяла България, там където живеят те – в Пловдив, Асеновград, Анхиало, Варна и т.н., което отключва първата вълна на изселвания на гърци и гърчеещи се от България. След Първата Световна война е второто изселване, а то превръща градът ни в друг. Затова както споменах в началото, няма събитие, което да определя толкова кардинално историята на нашия град, както Илинденско –Преображенското въстание, защото сражавайки се за Македония, ние, асеновградчани спечелихме Асеновград за България.“