Патриархът на българската литература е роден на 9 юли 1850 година в Сопот в семейството на Съба и Минчо Вазови.
Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия.
Вазов живее в Пловдив от 1880 до 1886 година и пише „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище на Сливница“, разказът „Иде ли?“ и др.
И до ден днешен Вазовите стихове отекват в съзнанието на всяко едно поколение, напомняйки ни за красотата на родината и за величието на Патриарха на българската литература, чието рождение честваме днес.
Иван Вазов е гръбнакът на цялата ни литература. Написал е образци във всеки един литературен жанр. Великият писател е заемал и важни държавни длъжности, като депутат и министър на просвещението. През 1920 година, Патриархът на българската литература е обявен за народен поет. Той е и първият творец, носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“.
Ирина Иванова
