Съществува особена връзка между Бачковския манастир и този, в град Кърджали.
   Доказателство за нея е открит, при разкопките на Перперикон, печат от 70- те години на 11- ти век. Той е бил намерен от археологическия екип на професор Николай Овчаров. Изследванията сочат, че печатът е на Муселий, който е братовчед на основателя на Бачковския манастир Григорий Бакуриани. На едната страна на находката е изобразена Света Богородица. На другата е написан текст на гръцки език. Той гласи: „Света Богородица помага и на своя раб в проедъра Муселий Бакуриани“. Още, когато е излязъл този печат е направил изключително впечатление на професор Овчаров, защото името е това, на основателя на Бачковския манастир. Именно Григорий Бакуриани прави типика и и посвещава тази обител на своя починал брат Абазий. Когато е излязъл този печат първото нещо, което се лансира, бе, че става въпрос за син на Григорий. После, обаче, се е уточнило, че по всяка вероятност той няма наследство. На по- късен етап, изследователите разбират, че има един първи братовчед на Григорий, който той споменава, без име, в типика. Когато са съпоставени откритията и данните от печата, се е установило, че Муселий Бакуриани този роднина. Печатът е визитната картичка на Средновековието. В центъра има дупка, през която минава канап. За него се завързва писмото. Така че, практически, това удостоверява, че писанието не е отваряно, че е автентично. По думите на професор Николай Овчаров, конкретно този печат е скрепвал писмо, изпратено до Перперикон отнякъде. Предположението на археолога е, че е направо от Бачковския манастир. В писмото е ставало въпрос за документи, дарения или друго.
   Но защо именно на Перперикон е открит печатът? Защото някога, през 11- ти- 12- ти век, това е бил областният център на източните Родопи. От разкопките, след които е открит Кърджалийският манастир, пък, станало ясно, че той изцяло отговаря на Бачковската обител. Това е вторият мотив на археолозите, който ги кара да смятат, че има връзка между двата храма. Онова, което е намерено в онзи манастир, изцяло отговаря на устава на Бачковския. Затова предположението на Овчаров е, че е съществувала някаква особена връзка между 2- те святи места. Засега, обаче, не се знае с точност дали манастирът в Кърджали е бил скит или метох на този, в Бачково.
   А какво е мнението на архимандрит Симон по този въпрос и дали вярва, че такава връзка съществува? Той смята, че ако това наистина се докаже, ще е съвсем логично и естествено. Защото, по думите на Симон, Бачковската обител е играела изключително важна роля през Средновековието в този район. И то не само духовна, но и административна. Защото, когато в Пловдив са пристигнали легионите на Фридрих Барбароса, единственият човек, с който е искал да се свърже водачът, това е бил игуменът на манастира. Те осъществили такава среща. А сега един от мечовете на Барбадоса се намира в музея на Бачковския  манастир. Архимандрит Симон отново подчерта, че за него е нормално и логично да има връзка между 2- те святи места. Обоснова се, като разказа, че в Устава на манастира се описват имоти, които се намират около днешен Солун, почти целия ръкав на Халкидики, Злтоград, вероятно Кръстова гора, както и такива, в района на Кърджали. Затова, според архимандрит Симон, е съвсем нормално, да бъдат притежание на Бачковската обител. Защото Григорий в своя Устав написал това: „Аз дадох много имоти и богатства на манастира, щото той да бъде напълно самостоятелен от всички около него.“.
   Като обощение, професор Овчаров обясни, че откриването на печата и най- вече неговото интерпретиране, дава основание на арехолозите да вярват, че монасите в Кърджалийския манастир „Свети Йоан Продром“ буквално са се движели по Устава на Бачковската обител. Изключително сходни са и времената, в които са създадени, а именно- 11- ти век. Църквите в тях също са подобни. За да се установи, обаче, дали връзката между двата манастира е била съвсем пряка, археолозите ще продължават да проучват.