За шеста поредна година Народно читалище „Родолюбие– Асеновград организира ученически конкурс за написване на есе на тема „Наследник съм на цар Иван Асен ІІ”. В конкурса можеха да участват ученици от 11 до 18 години от цяла България и българските общности в чужбина, разделени в две възрастови групи: 11-14 години и 15-18 години. Тази година броят на участниците бе 37, което е близо наполовина по-малко от миналата година. Ето и отличените:

Възрастова категория V-VII клас:
I място – Николай Андреев Андреев, ОУ „Ангел Кънчев“, Асеновград;
II място – Катерина Калинова Василева, ОУ „Ангел Кънчев“, Асеновград;
III място – Зорница Николаева Борисова, ОУ „Отец Паисий“, Асеновград.

Възрастова категория VIII-XII клас:
I място – Борислав Христов Златев, ПГ „Цар Иван Асен II“, Асеновград;
II място – Йоана Йорданова Иванова, ПГ „Цар Иван Асен II“, Асеновград;
III място – Стефан Петков Димитров, СУ „Николай Катранов“, Свищов.

Публикуваме есето на Борислав Златев, спечелило първо място във възрастова категория VIII-XII клас.

Наследник съм на цар Иван Асен II

В XXI век сме. Векът на технологиите, на бързите коли, на дигиталното поколение. Децата се раждат по-умни, но пък порастват по-затворени. Времето е такова. Малката България, основана някога от Аспарух, днес е част от обединена Европа. Родината ни е равноправен член на Европейския съюз – изслушваме, но и ни слушат – имаме думата по важните проблеми на Стария континент. Красивата България със славната 14-вековна история е културна, модерна и развита държава.
Ех, да можеха да ни видят владетелите, положили основите на хилядолетното ни развитие – Аспарух, Крум, Борис, Симеон, цар Иван Асен II…
Първи Златен век, втори Златен век – падения и възходи бележат нашето развитие, но днес си спомняме с благодарност за миналото – ние сме такива, каквито са ни създали предците – ние сме горди наследници на великите владетели на България! А ние, асеновградчани, с уважение и преклонение почитаме Иван Асен II, патрон на града ни.
Ако славният победител от битката при Клокотница днес беше тук какво ли щеше да ни каже?
Затварям очи и…виждам Иван Асен II пред мен. Охо, да си поговорим, царю! Какво ли ще ни разкаже за себе си и за нещата, които е постигнал?
– Ваше величество, разкажете ни за времето, преди да станете цар! – питам аз.
– Преди да заема престола, преминах през много перипетии. Наложи ми се дълго изгнание извън българските предели, понеже след смъртта на баща ми и чичовците ми престолът беше зает от Борил, който започна да преследва поддръжниците ми.
– А сега ни разкажете за връщането Ви на българска територия и за коронясването Ви за „цар на българите“! – продължавам да разпитвам владетеля.
– С брат ми Александър решихме да си отвоюваме бащиното си наследство и с руски наемни войски тръгнахме към Търново. Борил беше ослепен, но пощадихме живота му. Изпратих го в манастир. След това за цар бях коронясан аз.
– Царю, от историята знаем,че сте известен с династичните си бракове. Разкажете ни за тях!
– Всичко започна, когато крал Андрей II поиска да премине през нашата българска територия. Аз се съгласих, но поставих условието да получа за съпруга дъщеря му Анна-Мария – и като зестра – окупираните Белград и Браничево. След три години искането стана факт.
– А сега ни разкажете за най-известната си битка и блестяща победа – тази при с.Клокотница. Как се случи всичко?
– Започна заради двойната игра на латинците, за която научих по-късно. Тогава с наша подкрепа Теодор Комнин стана „император на ромеите“, а и една от дъщерите ми беше омъжена за брат му. Но латинците ме предадоха и Комнин се обърна срещу мен. Очаквах го и без изненада победихме в битката при Клокотница. Реших, че заради семейни драми не трябва да наказвам другите и проявих благородство към пленените. Задържах само Комнин и семейството му. А сега да се върнем на предателството от страна на латинците. Когато разбрах за тяхното двуличие, аз се свързах с най-силния им враг – Никея.
– Но аз разбрах от урока по история, че вие сте съюзници с латинците?! – прекъсвам аз владетеля.
– Съюзихме се, когато Жан дьо Бриен почина и регентството, което ми бе предложено, стана отново постижимо.
– Знам, че сте преживели голяма лична драма преди време.
– Точно така. Загубих съпругата и сина си. Тогава реших, че това е Божие наказание, затова върнах съюза с Никея. Но след година се ожених за Ирина, дъщеря на Комнин, и възстанових Епирското деспотство, за да противодействам на никейското настъпление.
– Благодарение на Вас сме станали най-могъщата държава в Югоизточна Европа по онова време!
– Да! Уважаваха Велика България и се страхуваха от силата ни!
– Благодаря Ви, царю! Вълнуващо е да научиш историята от човек, който я е градил! – се сбогувах аз със знатния ми събеседник.
Отворих очи стреснато. Сън ли бе този разговор или гласът на кръвта, течаща в жилите ми?! Силуетът на Асеновата крепост се очертава в далечината. Сякаш за момент бях част от историята ни. Но защо за момент? Аз съм горд наследник на цар Иван Асен II! Обичам България, толерантен съм към етносите, живеещи днес в родината ни. Разумен съм в постъпките си, отговорен. Смело водя своите битки в спорта и в учението. Точно като него – нашия патрон Иван Асен II! Той е положил основите на миналото, а аз…аз ще градя бъдещето на България!
Благодаря ти, царю!

Класацията при рисунките е следната:
I място – Петя Добромирова Димитрова, гр. Русе;
II място – Моника Калинова Атанасова, ОУ „Ангел Кънчев“, Асеновград;
III място – Цветелина Валериева Петкова, ОУ „Ангел Кънчев“, Асеновград.