Броени седмици преди сезона на черешите земеделски производител от Асеновград унищожи собствените си черешови насаждения. 10- годишната овощна градина на Валентин Кичуков, създадена и поддържана с много грижи и надежди от вчера вече не съществува, след като договорът, с който той ползва земята е обявен за невалиден от собственика – манастирът „Рождество Богородично” в Кричим. 

 От вчера 120 дка черешов масив край гр. Стамболийски вече не съществува, след като лично собственикът му, земеделския производител Валентин Кичуков, нареди на работниците си да отрежат дръвчетата, отгледани с много грижи и с много надежди. До този отчаян акт се стигна след предсрочно прекратен договор между производителя и собственика на земята – манастирът „Рождество Богородично” край гр.Кричим. Точно в 14.00ч.вчера  изтече срокът на нотариалната покана, според която хората отгледали дръвчетата трябваше да напуснат градината и да я предадат на манастира, в лицето на отец Еленко. Броени часове преди това бяха отсечени над 1 500 дръвчета.

Как се стигна до тази ситуация разказа самият Валентин Кичуков. Той обясни, че в далечната 1998г. мястото е било сметище на пловдивския ж.к. Тракия. След договорка с тогавашния игумен на „Рождество Богородично” отец  Боян, манастирът да бъде ремонтиран и да му бъде сменена  дограмата, Кичуков изчиства сметището, като от него са извозени 36 гондоли отпадък, облагородява земята и засажда трайни насаждения. Договорът, който сключват с манастира е за срок от 30 години. „По държавна разценка между 280 и 350 лв. е вложението на един декар на година, като не се включват поливките.”, казва Кичуков.

2001 година обаче нещата се променят. Тогава Пловдивската Митрополия прекратява 30 годишния  договор и го променя на 15- годишен. Одобрен е и подписан от тогавашния митрополит Арсений.  Проблемът тук се явява друг подпис положен под договора – този на упълномощената главна счетоводителка на манастира Елена Петрова. Според сегашния игумен на манастира отец Еленко този договор е невалиден, тъй като според него тя нямала право да сключва договори. Въз основа на това твърдение Валентин Кичуков получава и нотариалната покана да напусне стопанисваната над 10 години от него градина.   „Годишният ми наем беше в размер на 1380 лв., като вложих и 75 хил. долара за ремонта на манастира, което е видно от строителната документация. След 12 години, на 3 април 2013 г. получих нотариална покана на 13 май 2013 г. да освободя нивата до 14.00 часа, тъй като тогава манастирът ще влезе във владение.”, обясни предприемачът.

Загубите които ще претърпи производителят от унищожената градина са някъде около 60-70 хил.лв, тъй като тази година реколтата е добра, за разлика от минали години и очакваното количество череши е било някъде около 50 тона. Това обаче няма да се случи. Освен това близо 150 души, помагачи при брането ще останат без работа и препитание за година, казва Кичуков.

„До петък изпратих пет писма, молих се да се договорим отново, като ми се увеличи четири пъти годишният наем, дори да дам печалбата от реколтата, за да мога да се издължа на преработвателите. Но и това не стана”, обясни Кичуков.

Съюзът на предприемачите в Асеновград също изпраща две писма в подкрепа на Кичуков до Пловдивската митрополия и Светия синод, но  те също остават без отговор.

Няколко часа преди 14.00ч., когато изтичаше срокът, в който Кичукови трябваше да напуснат градината се появи самият отец Еленко с папка документи.

„Нещата очевидно отиват на съд, заяви отец Еленко и допълни: „Аз мога да коментирам човешката страна, правната ще я коментира, който трябва.”

Според него договорът от 2001 г. е за 11 дойче марки годишно на декар, а ремонт на манастира изобщо не е направен. Не знам какво са правили с отец Боян, за да подпише навремето безумен договор от 30 години. Ние предложихме да сключим нов договор с Валентин Кичуков за срок от три години, но той не се съгласи, заяви отец Еленко. „Ако беше изчакал, този плод щеше да е твой”, каза свещеникът на Кичуков, в отговор на което му бе казано: „Това е абсолютна заблуда и вие ми се подигравате. Трябваше да отложите нотариалната покана или да я прекратите”, каза Кичуков.

Около 14.00 часа в имота пристигна служител на охранителна фирма от страна на манастира,  да го пази. Отец Еленко и земеделският производител  Валентин Кичуков подписаха приемно-предавателен протокол за земеделската земя, а  игуменът даде срок от една седмица нивата да се освободи от отрязаните дървета, водоноските, помпите за вода, бараките и маркучите за напояване.

Само преди месец по същата схема Валентин Кичуков губи  друга овощна градина. Този път в района на с. Стоево. Там двеста декара череши, които отглеждал на манастирска земя, собственост на Араповския манастир били отдадени на други арендатори, които сега ще берат и продават плодовете. За да не позволи някой друг отново да се възползва от труда му Валентин Кичуков решава този път да не позволи това да се случи и грабва резачката.

Отец Еленко от Кричим  увещава Кичуков да изчака събирането на епархийския съвет и решението му за евентуалното уреждане по нов начин на наемните отношения.

„Аз вече имах горчив опит от такива протакания, казва обаче  Кичуков. Тази година изтече договорът между мен и манастирското настоятелство на манастира „Св. Неделя” за наем на над 200 дка земя, собственост на обителта. До последния момент отец Добромир Костов ме уверяваше, че договорът за ползване на земеделската земя ще бъде удължен, но той така и не бе подписан. И в навечерието на черешобера църквата стана собственик на добре отгледани черешови насаждения, а аз дори не успях да си прибера оградните съоръжения”, обясни  Кичуков.

От сдружението на асеновградските предприемачи, които застават плътно зад Валентин Кичуков  припомнят, че с лични средства той подпомага построяването на параклисите в 24-та авиобаза в Крумово и 4-и артилерийски полк в Асеновград, спонсорира изграждането на втората камбанария на църквата „Св. Георги” и чешмата към църквата, прави множество дарения, подпомага изграждането на новата пристройка към църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Конаре, община Твърдица, и на новия параклис „Св. св. Кирил и Методий” в Асеновград и др.

Църквата обаче сякаш е сляпа за добрините и мълчи.  Или върши неща, които е трудно човек да повярва, че се случват. Като това например:

В деня, когато Араповският манастир влиза във владение на имота си, отец Драгомир казва на Валентин Кичуков: „Ще хвърля расото и ще подкарам трактора да обработвам градината.” Както и това: „Вие дарявате църквата, защото греховете ви трябва да бъдат опростени.”

Много емоционално, малко преди да предаде имота в ръцете на църквата, Кичуков пък изрецитира пред отчето следния стих:

„О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…”

 Асеновградчанинът Валентин Кичуков е член на Сдружението на предприемачите и казва, че  организацията всяка година дарява между 140 – 160 хиляди лева на църквите и манастирите в региона. Сега заявява, че благотворителността ще бъде пренасочена към образователните институции, за да има яснота къде и за какво отиват дарените пари.