В рамките на тазгодишните Есенните празници на изкуствата в Асеновград гостува  писателката Евгения Йорданова,наричана благоевградската Майка Тереза,заради нейното себераздаване и милосърдие. През целия си съзнателен живот тя помага всеотдайно на хора, изпаднали в беда. Обича книгите, природата и хората, които имат чувство за човешко достойнство и които са чужди на злобата и завистта,сподели пред екип на ТВ САТ КОМ магнетичната 61-годишна жена,носител на званията „Жена на Благоевград за 2002 г” и „Жена на годината-2008”.

Получените призове и признание от хората Евгения обяснява с думите : „Обичам. Събуждам се с усмивка и продължавам да живея пълноценно, защото обичам.“

 Срещата с асеновградчани се състоя в Градската библиотека „Паисий Хилендарски” по идея на Дружеството на писателите в Асеновград,под егидата на община Асеновград , със съдействието на НЧ”Св.преп.П.Хилендардски” в града и във връзка с най-новата книга на писателката „Най-щастливият ден”-6-та поредна след книгите :”Спомени за моя род”, “Децата на сенките”, “Законите на любовта”,Разговор за двама” и автобиографичният роман „И да направиш добро…”.Освен тези творби е написала и множество  разкази. Превеждат я на сръбски, македонски, фински, английски. Член е на СБП.

  Евгения Йорданова  има необичайната и трудна съдба на осиновеното дете. Родена е в Сливенския затвор. Като бебе я осиновява я стар македонски род в Благоевград. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  Години наред работи като учител в Якоруда и Кочериново,но  намира истински себе си, когато става директор в Дома за деца, лишени от родителски грижи в Благоевград. Омъжена е за мореплавател.

Преди да научи коя е и каква е нейната мисия, Йорданова споделя, че е живяла безгрижно. На 40 години,обаче, любопитството я отвело до разкритието, че е осиновена – прочела го в пожълтели писма на леля си. Тогава животът й се променил –появила се е болката от захвърлянето,както и от пазената тайна …,болката на разбралото истината осиновено дете…И тогава решава, че трябва да прави добро, защото нейните родителите са го сторили с нея – взели са я и са я обичали.Заедно с това в сърцето й остава и до ден днешен и благодарността към 14-годишното момиче-майката,която я родила…,майката,която е погребана в Асеновград…

Евгения Йорданова вярва в доброто и прави добро.Според нея голямата трагедия на българина е, че не вярва в доброто. „В успешните страни хората не питат какво ще им даде държавата, а какво те ще й дадат. Последните ми впечатления са от Южна Корея, където всеки казва: “Трябва да дам всичко от себе си, цялата си любов, за да бъдем всички добре””,казва благоевградската Майка Тереза и допълва :”Най-прекрасното място на света е България-стига да искаме да го видим с очите си”.

По време на срещата си с асеновградчани писателката беше поздравена с рецитал от литературен клуб „Орфей” по стихове на Пейо Яворов под  мотото „Аз не живея,аз горя”,след което литераторът Йордан Кожухаров  представи благоевградската писателка и творбата й”Най-щастливият ден”.

   С присъщата си естественост,обаяние и мъдрост,Евгения Йорданова апелира пред новите си приятели за повече любов,доброта и човешко достойнство в живота,защото „всеки ден ни е подарък,а на подаръците трябва да се радваме”.