Публикуваме мнението на нашата зрителка – Вилиана Божинова, без редакторска намеса.
Четириногите, нашите домашни любимци, колко щастие и обич ни даряват само! Те са нашите най – верни приятели. Но ние хората май много, много не сме им истински приятели. Радваме им се само, когато имаме нужда да се радваме на някого. После, после ги забравяме. Забравяме, че и те имат чувства също като нас. Те ни даряват с цялата обич на която са способни, а в замяна ние какво правим, забавляваме се с тях. Да, те са нашите играчки, днес, днес искам да изгоря моето малко кутре живо, защото ми липсва емоция, трябва да се разнообразя. Утре, утре е ден на бой с кучета, да видим дали моят доберман е наследил силата на господаря си, дано не ме изложи.
А те, те са тези, които правят всичко по силите си, за да заслужат вашата обич. Обич, която заплащат с цената на живота си, за да може могъщият господар (негово величество) човека да е доволен, да е на кеф. Хора, събудете се, ако някой направи това с вас приятно ли ще ви е? Защо се израждаме все повече и повече, човечеството се увеличава, но губим всичко човешко в себе си. Забавляваме се за сметката на други същества.
Толкова ли нищо в жалкото ни съществуване не може да ни направи щастливи, освен насилието над животни. Животното в нас говори, не дори и животните не убиват за забавление, а само, за да се нахранят. Щом не сме хора, нито животни, тогава, в какво се превръщаме?
