Пловдивски митрополит Николай
Пловдивски митрополит Николай

Пловдивска Света Митрополия обяви ясно и категорично своята позиция относно изгарянето на покойници в пловдивския крематориум и в крематориумите по принцип, като реакция срещу каноничната концепция за тленността.

Ето какво пише на сайта на Митрополията: „Пловдивска Света Митрополия организира в храмовете на град Пловдив подписка срещу експлоатацията на крематориуми и изгарянето на човеци на територията на град Пловдив.“

В Пловдив от няколко години функционира един крематориум, който се намира до гробищния парк на Рогошко шосе. Неговият капацитет принципно е 1500-3000 кремации годишно. Процесът на изгаряне на тяло е около 70 минути, при температура 800°-1000°С, след което костите се охлаждат и се смилат, а прахът (тленните останки) се запечатват в урна.

Темата с изграждането на крематориум на територията на Пловдив и областта не е нова. Преди около 5 години обект на протести, обществено обсъждане и гражданско несъгласие, с подкрепата на Църквата, бе намерението на частна фирма за траурни дейности да строи инсинератор за изгаряне на човешки останки на свой терен край завод „Агрия“. Тогава жители на Куклен, заедно с Църквата бяха готови да блокират пътища за да спрат строежа на инсинератора. На общественото обсъждане присъства и пловдивският митрополит Николай, който определи като богохулно и душегубно изграждането на крематориума. Силният обществен натиск на жителите на Куклен, заедно с подкрепата на Митрополията и с несъгласието и на мюсюлманската общност, отказа инвеститорът и проектът бе оттеглен.

Думата „кремация” идва от латинската дума „cremare“, което означава „изгарям“. Изгарянето на телата на починалите е много древна практика, зад която стоят различни вярвания, едно от които е това, че огънят пречиства душата на покойника. Друга, чисто практическа причина за изгарянето на покойниците е била по-лесното пренасяне на теленните останки до домовете или до места, в които да бъдат погребани, според вярванията на хората.
В древността, според Стария Завет, единствено хора, участвали в ужасни и греховни дела, са подлежали на кремация. Останалите починали задължително са били погребвани в земята.
Много са аргументите на християнската Църква срещу изгарянето на покойниците, част от които са приемането на човешкото тяло за свещен храм, дори и след физическата му смърт и че кремацията всъщност отрича възкресението на телата при Второто пришествие.  Освен това и самият Исус Христос е бил разпнат, след което погребан.