Че обичта и уважението към човека не се измерват само с титли, призове и др. материални знаци, доказа един неочакван и мил жест от страна на асеновградчани към доктора с най-голямото сърце и най-широката родопска душа – д-р Никола Тодоров. За да засвидетелстват своето признание и почит към таланта му и личността, те подготвиха за него специална изненада, която поднесоха на специална дата.

24 души отправят своето послание към него в писмо, прикрепено към колекция от 24  селектирани бутилки бира, които са поставени, за негова приятна изненада, в двора на къщата му точно на 24 май. Числото, както всеки би могъл да предположи, никак не е случайно. Защото д-р Тодоров освен човеците, лекува и душите на хората. Със слово. Със сърце. С мъдрост. С човечност.

И зад тези 24-ма, подписали се с инициали, застават още много други. Защото всички имаме необходимостта от лично вдъхновение, от добър пример и мъдрост, какъвто неизчерпаем източник е той – родопчанинът с дълбока душа – Никола Тодоров.

И той, трогнат от посланието им, отправи своето към тях чрез нашата телевизия.  Публикуваме го тук, за да стигне до хората.

„На самият 24 май се случи…не мога да му сложа име.

Излизам на красивия ни двор, разбухан от пролетта в багри от екзотични и наши растения и цветя, и в средата виждам струпани шарени дарове, 24 на брой, които не се повтарят. До тях сложено послание, написано от 24 души с инициалите, което представлявало представителна извадка от духовния станимашки хайлайф. Надпис: „по случай…… „ Разшифровах ги половината. Един кос се стрелна и ми подшушна, че групата е предвождана от известния Граф В. Жоржмахленски. Много трогателно, още повече, че аз отдавна не пия концентрат, лятото биричка, зимата мавруд. Вероятно не знаете, аз съм единственият дворянин, записано е в кръщелното ми. Близнак съм, първо се ражда брат ми, майка получава напъни и мисли, че трябва да иде някъде. А тогава по селата това някъде беше на двора. Но не стигнала дотам, с мощен напън ме родила на двора. Затова съм дворянин, удостоверено. Пъпната връв ми е прерязана в плевнята – обичам сеното, ливадите и на село живея в плевня. Като аристократ по рождение, не бях получил необходимата титла. С великодушното съгласие на Графа, ми беше присъдено Граф Ник Родопейски, вероятно защото съм родопчанин, обичам да пея и се римува с европейски. Благодаря приятели! Трогнахте ме. С чест ще нося титлата, с радост ще си изпия питиетата!“