Св. Атанасий Велики се е родил през 295 г. в столицата на Египет – Александрия.  Родителите  му са били бедни християни. Той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. През 312 г., докато наблюдавал морето през прозореца на стаята си, вниманието на  александрийския архиепископ св. Александър било привлечено от група момчета, които играели на брега. Едно от тях бил Атанасий. Другите деца го избрали за “епископ”, а те  били свещеници и дякони. Езическите деца били водени към “епископа”, за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той определил кръщението за правилно извършено и миропомазал кръстените деца. Архиепископът посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служене. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в дом си и го направил свой духовен син и секретар.. В 319 г. бъдещият Атанасий Велики станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет помогнало на блестящите му способности да се разгърнат с пълна сила. На 28-годишна възраст  Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. Според народните вярвания Свети Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Смята се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен като “Среди зима”. Атанасов ден и Антонов ден който се отбелязват, като празници на ковачи, железари и ножари. В народните поверия се разказва, че те са  двама братя близнаци, които първи изобретили ковашките клещи. На днешния празник се умилостивява чумата, шарката и синята пъпка (антракс). Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Заколва се черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. Според поверията днес жените не бива да шият и плетат. В някои райони на България моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. Днес именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася, Начо, Таньо, Тинка, Живко и Живка. Весел празник на всички именници!