{gallery}/media/jw_sigpro/users/0000000050/afishi{/gallery}Своя колекция афиши, подарък от асеновградския писател, драматург и режисьор Христо Даскалов, представи на изложба журналистът Марин Маринов. Повод за нея е годишнината от създаването на Народния театър в Асеновград, сподели пред камерата на ТВ САТ КОМ, Маринов.

Народният театър в Асеновград е бил професионален театър, разказва той. Създаден е бил на 26 август, 1946 г. Тази година ще отбележим 70 години от неговото създаване, въпреки че от доста години той реално не съществува, обяснява Марин Маринов. Бях забравил за тези афиши, но по повод годишнината се сетих и ги потърсих, за да видят днешните асеновградчани, че тук в града е имало професионален театър. Той е известен с името си Асеновградски Общински театър и по време на неговото съществуване нашите съграждани са имали самочувствието, че като град сме имали своите творчески постижения.

През 1945 г., допълва той, тогавашния кмет Васил Басамаков, който очевидно е имал пиетет към театралното изкуство, съдейства на местни самодейци да поставят две пиеси – „Цигани” на Александър Гергинов и „Остръвът на прокажените” от Орлин Василев. Това подготвя почвата, казва Маринов, за създаване на професионален театър в града. Общината отпуска от бюджета си два милиона лева за дейността на театъра, след което е обявен и конкурс за артисти. Всеки с талант е могъл да стане артист. Шестнадесет души са избраните за театралната трупа, които са назначени на щат към театъра. Любопитното е, че по това време в града е нямало режисьори, само артисти, обяснява журналистът, затова се налага да бъдат поканени за худ. ръководители двамата братя Таневи, и двамата артисти в Пловдивския театър – Тачо Танев и Михаил Танев. Двамата поемат художественото ръководство на Народния театър, а Тачо Тачев като по-изявен режисьор, поема режисурата на първите поставени 6 театрални пиеси.

Въпреки хроничната липса на средства, асеновградския Народен театър предприема и гастроли в близките села около града. Представления са били изнасяни в Хвойна, Чепеларе, в Устово, Райково, Смолян. Гостували са чак в минния басейн в Мадан и Рудозем, където миньорите за пръв път виждат какво е театър, казва Марин Маринов. Лека полека театърът започва да се утвърждава, да поставя съвременни български класически пиеси, както и пиеси от руската и западна класика. И така до 1959 г., когато поради недостиг на средства театърът бива закрит. Реално Асеновградският  Народен театър просъществува само 13 години, но през тези години, нашият театър винаги е бил верен на Мелпомена, казва Марин Маринов.

Колекцията от стари театрални афиши на професионалния Народен театър съдържа и няколко от по-ново време. Те са предоставени на публиката от асеновградската артистка Виктория Стефанова и са от представления на самодейни театрални състави, най-вече на Профсъюзния дом на културата.