Тази нощ преместихме стрелките на часовниците с час напред и така преминахме към лятното часово време.
Ето и няколко любопитни факта за това, защо се прави тази промяна. Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневната светлина. С това се цели подсигуряване на по- добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най- често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла: тъмна част от денонощието, в зависимост от сезона.
Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин, със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г.. Това предложение, обаче, е било по- скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по- рано. За пръв път, промяната е предложена сериозно от Уилям Уилет. Той, обаче, не успява да убеди британския парламент да я приеме. В крайна сметка, на практика, идеята за лятно часово време, за пръв път се осъществява от правителството на Германия. Скоро след това, Великобритания последва примера.
В България лятното часово време е въведено на 01.04.1979 г.. От тогава до 1996 г., включително, то започва от 00:00 ч. на последната неделя на март, или първата неделя на април, и продължава до 00:00 ч. на последната неделя на септември или първата на октомври. През 1997 г. и 1998 г. лятното време започва в 3 ч. на последната неделя на март и продължава до 3 ч. на последната неделя на октомври. А от 1999 г. до днес то започва в 3 ч. на последната неделя на март и продължава до 4 ч. на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад, т. е.- до 3 ч. астрономическо време.
