Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в Банско .
На 23 години постъпва в Хилендарския манастир. Брат му Лаврентий бил игумен на манастира. В Хилендарския манастир Паисий приема монашество. Работи като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира.
През 1762 г. написва „История славянобългарска“. С изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на поробения народ се поставя началото на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква.
Предполага се, че Паисий Хилендарски е починал около 1773 година на път за Света гора, в селището Амбелино (днес Св. Георги – квартал на Асеновград).
Тъй като няма пълна яснота за деня и годината на смъртта му, паметта на Св. Паисий Хилендарски, се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато се чества преподобни Паисий Велики.
