Интересни факти от демографската картина на земите между северните склонове на Родопите и река Марица през 13- ти 14- ти век бяха разкрити на една от презентациите от научно- историческата конференция, която приключи днес. Тя се проведе в Асеновград, в продължение на два дни. Събитието се състоя в Старинно училище „Свети Георги”. Организатори са Дамян Борисов- преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” и Григор Бойков- преподавател в Софийски университет „Свети Климент Охридски”. Научната кръгла маса „Стенимахос- Станимака- Асеновград” бе посветена на историческото минало на нашия град и е част от Майски културни празници 2014.
  
Точно преди официалното й откриване, нашият екип се срещна с организаторите на конференцията. Григор Бойков сподели, че от години се замисля подобно събитие да бъде организирано в Асеновград, но едва сега се е отдала такава възможност. Той сподели пред нашата камера, че целта на конференцията е да се срещнат хора, които се занимават с историята на града и региона, за да обменят мисли. „Вярвам също, че любознателната публика на Асеновград ще научи различни любопитни детайли от цялостната история на града, започвайки от среднвековието и завършвайки със следосвобожденската епоха!“, заключи Бойков. „Несбъдбатият град: създаването, развитието и съдбата на Конуш през османския период”, пък, е докладът, който бе представен от него. Другият инициатор Дамян Борисов разказа защо е избрал да презентира точно темата за така наречените „войнуци”, които са живели в пределите на Асеновград през 16- ти век. Той сподели, че е решил в персперктива да обърне научно внимание на този проблем. Затова е преценил, че стартът съвсем спокойно може да бъде даден в тази посока, с разглеждане темата за „войнуците“ в Асеновград. Дамян Борисов разказа също, че това са специална категория немюсюлманска част, зависимо население в Османската империя. Войнуците били задължени да отглеждат конете на султана, да косят, да сушат и да събират трева за зимния период за султанските конюшни, както и да помагат на обоза като инженерни части по време на нескончаемите походи. Срещу службата си на османската армия те получавали правото да владеят наследствени земи- така наречените „войнушки бащини“. Всяка войнуганска част се състояла от 3- ма или 4- ма души. Всеки от тях е трябвало да отбие 2- годишен срок на служба.
  
Научната конференция стартира с презентацията на Камен Станев, който е представител на Българската академия на науките. Той разказа интересни подробности от похода на никейския император Теодор II Ласкарис в земите, намиращи между северните склонове на Родопите и река Марица. Ето малък откъс от разказа на Станев: „През 1255 г. никейският император Теодор II Ласкарис предприел поход срещу крепостта Цепина, която е била българска. Ромеите тръгнали в началото на зимата. Изходната им точка била Адрианопол (днешен Одрин). Освен Адрианопол в историята се споменава още Стенимахон (днешен Асеновград). Никейската армия се придвижвала през равнината, непосредствено покрай северните склонове на Родопите. Когато стигнали до крепостта Макроливада, страшна зимна буря сполетяла ромеите. По- опасното в този момент, обаче, бил недостигът на храна. Проблемът с изхранването на армията допълнително се задълбочил, тъй като местността Макроливвада била ненаселена. Така, пред никейците възникнала дилемата дали да се върнат при Адрианопол, или да продължат. След анализ на ситуацията, стигнали до извода, че пътят назад е толкова, колкото е и до крепостта Стенимахон. А като стигнат там, могат да се снабдят богато с припаси. Така, цялата армия поела към Стенимахон, където, щом пристигнали се нахранили.“ Научната конференция продължи и днес, отново в Старинно училище „Свети Георги”. Началото на втория ден от нея бе дадено в 10 ч., с представянето на доклада на Дамян Борисов „Войнуците в Асеновград през 16- ти век”. Бяха направени още редица презентации, а всеки, който бе жаден за любопитни факти от историята на нашия град, имаше възможността да присъства. Конференцията бе закрита със заключителна дискусия, а в най- скоро време ще бъде издаден и сборник с докладите от нея.