За да се преодолее огромната разлика между много богатите и много бедните в страната, е необходимо да има социално-чувствителни политици, които да се тревожат от този факт и да имат поне минимална икономическа грамотност за да могат да си зададат и отговорят на следния въпрос: добре или зле е това за българската икономика. Това каза за ТВ САТ КОМ проф. Кръстьо Петков, основател и първи председател на КНСБ, учен и политик.

Имаме сериозни доказателства през последните 10 години, че т.н. „Разтваряне на социалната ножица” или неравенството по линия на доходите, спира растежа на икономиката, тъй като когато хората нямат пари, не потребяват. Това каза проф. Петков и допълни: „Тези, които имат – спестяват, а това води до дефлация, замразява потреблението. Аз не съм чул в българския Парламент един депутат или една парламентарна група, която има сериозно влияние, да постави въпроса на дискусия, така както сега (кой е вярвал, че ще се случи) в президентската кампания в САЩ основен въпрос е въпросът за неравенството в доходите.” Въпреки различното тълкуване, всички са загрижени, допълни още той, в т.ч. Обама, в т.ч. и Папата. Да оставим настрана нашата Православна църква, тя не се вълнува от социални въпроси, каза професор Петков, но какво трябва да направим ние българите? Да поканим Папа Франциск да каже истината на хората ли?

У нас няма механизъм, като почнем от законите и свършим до нагласите на хората, да се избираме знаещи и можещи в Парламента, заяви той и попита: „Нали се промени закона и въведохме мажоритарен избор, кого избират? Ако човек има малкото под шапката не би трябвало да избира местния феодал или местния спортист, или човека с най-големи мускули.”  Би трябвало да избира някой, който разбира от регионална икономика, от инвестиции, за да има поне 32 души в българския Парламент, които да седнат и да кажат – безработицата, инвестициите, неравенството, бедността на българското общество са главните проблеми. Изглежда трябва да мине цяло едно поколение за да се променят нещата, поне в историята така е ставало, заключи той. При това положение ако има нови, предсрочни избори догодина, каза той, пак ще напълнят Парламента със същите хора, които са абсолютно безоговорни и безпросветни, защото такива несъотвествия и направо излагации чува човек  като говорят в Парламента, че просто да се чудиш, продължи професорът и каза още: „ Няма по-голяма глупост от това да кажеш, че ние разчитаме на европейските пари, за да вдигнем на крака българската икономика.” Къде отиват тези пари, попита той и продължи: „Били сме спечелили 17 милиарда. За коя България, за кои българи, в какви трайни работни места, в какъв бизнес? Едва тогава можем да дадем отговор на въпроса дали това е добро или не.”

Защо спят сега българските политици, когато има едно раздвижване в един по-широк геополитически район на инвеститори и то неслучайни, попита проф. Кръстьо Петков. Иран деблокира 150 милиарда долара само от деблокирането на замразените авоари, посочи той. Някой да е отишъл там от нас? Първи отидоха германците, французите, китайците, чувам, че и Чехия се активизира, Италия, разбира се, допълни още той и продължи: „А ние имаме традиционни връзки от десетилетия и нас продължават да ни приемат добре и като специалисти, добре гледат и на страната. Но понеже няма как да дойде някакъв келепир за депутатите, за партийната и политическа върхушка, изпускаме неща. До няколко месеца ще стане известно, че се пуска нов транспортен коридор от Иран през Грузия до нас, който ще заобикаля Турция, категоричен бе професор Петков. Имаме ли готовност да реагираме така, че да не сме просто транзитна страна, попита той риторично.   

Министърът на труда и соц. политика Ивайло Калфин заяви преди дни, че спрямо 2014 г. безработицата в държавата е намаляла. Може ли да се каже, че се наблюдава трайно намаляване или това са мерки на правителството с временен ефект, попитахме проф. Петков. Това говорят официалните данни, коментира той, ако се използват официалните данни, ако се използва методологията на статистиката, тя отчита хората, които са без безаработни, но активно търсещи работа, поясни той. Същевременно трябва да знаем, че над  250 000 са обезкуражени и изобщо не търсят работа, допълни той. Така, че официално погледнато той е прав, от 13,4 безработицата слезе на 11%, а напоследък отчитат и под 9%. Аз обаче работя с другата, вярната статистика, първо защото не вярвам, че трябва да се вкарва такъв критерий – активно да търсиш работа, заяви проф. Петков, като даде за пример жителите на родопските селища и невъзможостта им да търсят активно работа там, защото в Родопите работа няма. Ако пък някой се е загрижил за тези хора, които са останали там, особено тези над 55 години, а и младите без работни места, би трябвало да организира т.нар. мобилност, каза проф. Кръстьо Петков и поясни – хората да пътуват до там, където има работа. Аз в момента се занимавам с такива проекти, каза той, но те са експериментални. И накрая идва още една много сериозна корекция – от статистиката за безработицата се вадят емигрантите. Те са над милион и половина и затова и аз, и синдикатите, и всички сериозни агенции и организации, които се занимават с проблемите на труда, твърдим, че реалната безработица в България е над 15 %, каза професор Петков.

Категорията „Работещи-бедни” я има в България, но я има и в Германия – най-силната икономика в Европа, каза професорът. Само че разликата в критериите по които мерим кой е работещ-беден в издръжката на живота е значителна. В България това, което се получава като минимална заплата все още има символичен характер. Средната работна заплата у нас, реално погледнато, е 5, 8 до 10 пъти под тази във високоразвитите държави в Европейския съюз. Така, че винаги трябва да внимаваме, когато коментираме тези неща, заяви той. Ако обаче се запитаме колко са бедните в България, те се мерят по два начина – едните са крайно бедни – 27 % и за съжаление този дял не спада, а другите, които живеят в риск от изпадане в бедност са почти 50 %. Тук сме твърдо първенци в Европа, категоричен бе той.   

На въпроса има ли в България средна класа, професор Петков отговори така: „Беше започнало да се създава, но в момента е свита до такава степен, че онази средна класа, която трябва да се среща в една, да я наречем, добре развита индустриална държава я няма. Тя трябва да включва около 50% минимум от заетите и това да бъде социалната група, която да доминира в България. Само че тя се декласира, върви надолу. Част от хората, които би трябвало да бъдат заможни са работещи-бедни, друга част се маргинализират, трета част, които са безработни, стават това, което се нарича прекариат – разчитат на случайна работа. Те имат квалификацията, имат амбицията, имат предприемаческите планове да са средна класа, да притежават собственост, защото това е много важен белег, не само доходите, но като няма условия да се развиват, средната класа в момента се е свила така, че в момента е под 20%.”  В социологията се говори за изчезващата средна класа, каза той и попита:”Да сте чули някой да се тревожи от това, примерно в Парламента? Да стане и да каже: „Аз съм представител на средната класа.” Като говорят за средна класа, говорят глупости: били умни, красиви и еди какви си, каза той и добави: „Средната класа не се мери по това.”. Част от хората са грозни, но не са непредприемчиви, каза професорът в заключение.