Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2-ри август 1903 г. в Македония и 17 дни по-късно в Одринско. Името му идва от двата празника Илинден и Преображение, които са се паднали на споменатите дати по стар стил (на 20-ти юли и на 6-ти август) . Въстанието е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По повод навършването на 122 години в Пловдив бе проведена официална церемония пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония, загинали в национално-освободителните борби и войните за България. Поклонението включваше тържествено слово, полагане на венци и цветя и едноминутно мълчание с падане на колене в памет на загиналите.Военен духов оркестър, представително формирование от Гарнизон Пловдив – почетна рота, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“ взеха участие в общоградското честване, организирано от Община Пловдив.
Слово произнесе Юлиан Ангелов, секретар на ВМРО, народен представител в 43-то и 44-то Народно събрание:
„Хилядите българи, които се включват във въстанието правят саможертва с надеждата те и техните семейства да бъдат свободни граждани на Майка България. Тези хора дават своя живот в името на следващите поколения българи и на българщината. За съжаление хиляди са избити и отвлечени от Македония и Одринско, десетки хиляди са бежанците, които тръгват към свободна България. Пловдив е един от градовете, който не само ги приема, но и става техен втори дом“.
Венци и цветя бяха положени пред паметника от името на кмета на Община Пловдив – Костадин Димитров, областния управител на област Пловдив – проф. д-р Христина Янчева и председателя на Общински съвет – Пловдив – Атанас Узунов, от командира на Съвместното командване на специалните операции бригаден генерал Божидар Бойков, от районните администрации, политически партии, обществени организации и граждани.
