В жалбата, свързана с Асеновград, жалбоподателят твърди, че на консултациите за съставите на Секционните избирателни комисии при кмета на община Асеновград е прието разпределение, което преповтаря разпределенията на ръководствата на СИК от парламентарните избори на 2 октомври 2022 г. и 2 април 2023 г. Освен това се твърди, че не е обсъдено предложението на партия „Възраждане“ за съставите на СИК и не е имало възможност за разглеждане на съставите им по секции. Също така, че в определени секции ръководните длъжности са разпределяни между едни и същи партии. Поради тези констатации, жалбоподателят смята, че предложеното за обсъждане разпределение не е генерирано от компютърна програма на случаен принцип, както е било представено на консултациите от представителите на общината. Тъй като на консултациите не е постигнато съгласие между представителите на участващите партии, Общинската избирателна комисия назначава съставите на СИК. Според жалбоподателя комисията приема разпределение, идентично с предложеното на консултациите и също не взема под внимание предложението на партия „Възраждане“. Централната избирателна комисия приема, че жалбата е допустима, но е неоснователна, а решението на ОИК – Асеновград, е правилно и законосъобразно, поради което ЦИК отхвърля жалбата.
В жалбата свързана с ОИК – Куклен, жалбоподателят твърди, че при разпределение на ръководните места в СИК, комисията, допуска сериозно нарушение. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, прието при съществени нарушения на изборните правила и норми и в противоречие с указанията на ЦИК, като моли същото да бъде отменено от Централната избирателна комисия. ЦИК установява, че жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването на решението на ОИК – Куклен, и в срока за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, обаче се приема за неоснователна и затова е отхвърлена.
И двете решения на ЦИК подлежат на обжалване пред Административен съд – Пловдив.
