Ето и цялото интервю, което Станимира Петрова даде за ТВ САТ КОМ, от първите мигове в родния Асеновград.
– Осъзнахте ли вече какво сте постигнали?
– Първо, искам да благодаря на целия Асеновград, защото получих невероятна подкрепа. Усетих, че наистина целият град беше с мен през цялото време. Все пак това е моят роден град и наистина съм много щастлива от този факт. Дали съм осъзнала, че съм спечелила Световното? Не съм, все още. Даже не знам дали някога ще осъзная и ще го приема за истина. Защото това бе една от най- големите ми мечти в живота. И сега изведнъж тя е реалност. Просто чувам от хората, че се е случило, но още не вярвам.
– Какво означава за Вас тази шампионска титла?
– Означава едно ново начало за моя живот. Определено се отварят много пътища за развитие от тук нататък. Ще продължавам да се боря. А наистина най- голямата ми мечта е олимпийското злато. И се надявам през 2020 г. да го спечеля.
– А какво точно трябва да направи един боксьор, за да си заслужи олимписйкото злато?
– Трябва постоянство. Просто трябва да го искаш. Да вярваш, че можеш да го направиш. Да се трудиш и да се бориш за това. Всеки човек има своя миг и своя късмет. На това състезание беше моят късмет. Надявам се, че през 2020 г. ще имам късмет и на Олимпиадата.
– Кое беше най- важното на Световното първенство, което бе решаващо, за да спечелите златото?
– Аз бях спокойна по време на цялото състезание. Това ми е първото състезание, в което бях толкова спокойна. Може би, това, че след като вече се класирах на полуфинал и имах сигурен медал, малко ме успокои. Така, в последните две срещи излизах за България. Просто си представях как чувам химна и той звучи в моя чест. А след като това наистина се случи, определено вълнението бе огромно.
Върнахме Станимира Петрова 15 години назад във времето, за да припомни откъде, всъщност, започна кариерата й.
– Как и кога решихте да се занимавате с бокс?
– Преди шест години моят баша ми каза, че аз съм родена за бокс. И постоянно ме умоляваше да започна. Аз, обаче, не го приемах на сериозно. По- късно, когато се записах да тренирам СИП бокс, участвах в няколко състезания и победих. И в един момент реших, че успоредно ще тренирам таекуон- до и бокс. Видях, че трудно се съчетават тренировки и в двата спорта едновременно. Осъзнах, че ако искаш да си най- добрият, а аз това искам, трябва да се занимаваш само с едно нещо. И да му се отдадеш. Да премахнеш всичко странично. Иначе няма как да стане.
– Някога мислили ли сте да замените бокса с дург спорт?
– Никога. Започнах с таекуон- до. После преминах към бокс и през всичките 15 години не съм мислила да започна да тренирам друго. Това е. Сега е моментът да благодаря и на моя първи треньор по таекуон- до Георги Шишков. Ако нямах този опит и тази стабилна основа, успехът днес нямаше да бъде налице.
– Откъде притежавате този боен дух, за който говорят всички Ваши близки?
– Не знам. Така явно съм се родила (смее се).
– Какви бяха първите реакции на Вашите родители и треньори, след победата?
– Веднага след финалната среща никой не можеше да говори от вълнение. Всички бяха толкова щастливи. В такава еуфория. Всички много се гордеят с мен и съм много щастлива от подкрепата, която получавам. Благодарна съм, че имам такива родители. те дават всичко за мен и за това, което правя.
– Какво ще прави сега Станимира Петрова, след спечелването на шампионската титла от Световното, ще се отдаде ли на кратка почивка?
– Да, до края на тази календарна година ще си дам почивка. И през новата година мисля да забравя титлата. Да забравя всичко това, тази еуфория и да започна отначало.
Какво е да живееш и да познаваш световен шампион по бокс попитахме близки на 23- годишната асеновградчанка. Повечето от тях не намериха думи, за да изразят щастието си от факта, че я познават. А други бяха категорични, че изключително много се гордеят с нея и радостта им е неописуема.
Пълен запис на интервюто със Станимира Петрова и близките, които я посрещнаха при завръщането й в Асеновград, гледайте тази вечер в рубриката „Тема от деня“, след новините.
