Прошка, Прощални Заговезни, Сирница, Поклади – това са само част от названията, с които е познат днешният празник, но най-известното сред тях е Сирни Заговезни. Това е денят за християните, след който започва Великденският пост. Освен религиозното му значение, празникът носи със себе си редица обичаи, характерни за родния фолклор, които се почитат и до днес. На Сирни Заговезни кукери и други маскирани хора обикалят улиците, за да прогонят злото. Тази традиция бе спазена днес в Асеновград. С прогонването на всичко лошо е свързана и традицията за прескачане на огньове. Този обичай също се спазва в наши дни, като на места ритуалът се изпълнява на 1-ви март, паралелно с посрещането на Баба Марта и приветстването на пролетта. В асеновградското село Златовръх тази вечер бе запален голям огън, както и малък такъв, за да може той да бъде прескочен от жителите на населеното място, за да се радват те на добра година.
Сред обредите на Сирни Заговезни е искането на прошка. По-младите се обръщат към по-възрастните в семейството, изричайки: „Прощавай“ и всички казват един на друг: „Простено, прости“.
Християните днес за последно би трябвало да ядат животински продукти (мляко, яйца, сирене, но не и месо – то следва да е отпаднало още преди седмица, на Месни Заговезни) а от утре да спазват 40-дневния пост, заедно с още 7 дни по време на Страстната седмица, до Великден.
