Уважаеми съграждани, скъпи гости,

Има дни от календара, в които човек спира погледа си и забавя ритъма на сърцето си. Дати, които са изпълнени с дълбок драматизъм и светла диря, изписани с кърваво мастило и героично страдание. Дати, пред които всички българи мълчат, мислят и величествено скланят глава пред подвига и саможертвата, пред дедите и славното минало. Има дати, които обединяват всички българи в един дух, които сливат сърцата в обща признателност и заличават ежедневните разногласия. Такъв ден е 3-ти март – Националният празник на България.

Днес ние отбелязваме 143 години от Освобождението на България. Ден величествен, в който българският народ вижда със светли букви своята 500-годишна мечта. Усеща, че времето е различно, тържествено, патетично. В днешния ден миналото и настоящето се срещат, за да пребъдат в идното. Свеждаме глави пред героите. Мълчим и почитаме безгласно святото време на нашето „вчера“, защото то е белязано от думи като болка и страдание, саможертва и борбa. Нашите герои са написали думата „СВОБОДА“ с кръвта си. Угасвали са в чуждите земи с отворените очи към отечеството, но никога не са предали своя идеал. Важно е да помним, че Вазовите думи: „Лудите, лудите – те да са живи“ се отнасят за всички онези смели до безумие българи, които дават живота си в името на това ние днес да бъдем свободни. Героизмът на тези хора ни задължава да надскочим и превъзмогнем делничното, за да бъдем силни и горди „утре“. Ние сме хората, които трябва да посеят знанието за това свещено минало, да разпалят сърцата на децата и да предадат чистия завет на бъдещето. Защото паметта е онзи величествен мост между епохите, който осигурява преминаването и оцеляването на нашия народ. Ако загубим спомена, ако прекъснем връзката с дедите си, то ние сме загубени.

Днес повече от всякога трябва да се пазим от обезличаването и обезверяването. Трябва да надмогнем страха от битовото и да помислим за вечното. Трудното време сега ни напомня, че изпитанията идват, за да станем по-силни, за да повярваме повече в себе си, но и за да усетим, че ценното не е в материалното. Днес имаме свободата, но не я ценим. Знаем историята, но не и уроците от нея. Виждаме вещите, но сме слепи за духовното. В този свят ден, в който България възкръсва от кръстните си мъки, в който цял един народ тържествува пред договора в Сан Стефано, ние трябва да осъзнаем, че по-ценен и свят дар от свободата няма. Безродни са тези, които не виждат и не помнят делата на великите българи. Бедни са тези, които не носят българското в душата си. Нещастни са тези, които не уважават историята си.

Заслужено прекланяме глави пред подвига на знайните и незнайните герои, пред несломимата им вяра, пред делата и саможертвата им. Защото това е най-малкото, което можем да направим, за да пренесем частица от святото и героично минало и да го предадем като скъп завет на бъдещето. Нашата мисия е да помним и да славим, да почитаме и съхраняваме светлия идеал, който носиха в страдащите си сърца хилядите горди и безстрашни люде преди нас. Идеалът да живеят в свободното отечество България! Идеалът да пребъдем свободни!

 

Честит презник, българи!
Д-р Христо Грудев
Кмет на община Асеновград