140 години от рождението на Пейо Яворов

На днешния 13 януари се навършват 140 години от рождението на Яворов. Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г.
От 1897 г. е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.
В София Яворов става сътрудник и редактор на литературното списание „Мисъл“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но тя умира от туберкулоза. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“.
След 1908 г. той окончателно се посвещава на националноосвободителното движение и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е избран за първия кмет на Неврокоп след неговото освобождение.
Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, дъщеря на премиера Петко Каравелов. Бурната им любов има трагичен край. На 29 ноември 1913 г. тя се застрелва. Яворов е съкрушен и прави неуспешен опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 г. великият поет слага край на живота си.
Негови са творбите: „Гоце Делчев“, Титулната страница на „Хайдушки копнения“, „Македония“, „Гоце Делчев“, „Подир сенките на облаците“, „В полите на Витоша“, „Хайдушки песни“, „Две хубави очи“, „Заточеници“, „Евреи“, „Градушка“ „Ще бъдеш в бяло“, „Сенки“ „Две души“, „Вълшебница“, „Обичам те!“, „Лист отбрулен“, „Арменци“, „Маска“, „Песента на човека“, „На нивата“, „Честит е“, „Калиопа“, „Напред“, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, „Хайдушки копнения“, „На Лора“ „Проклятие“, „Песен на песента ми“, „Месалина“,
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…