Дарителството у нас има далечни традиции, чиито корени трябва да се търсят още в годините на утвърждаването на българската държава.
Княз Борис І, а след него и останалите български владетели поставят основите на ктиторството, добре осъзнавайки значението му за държавата и за поверения им от Бога народ.
Благодарение на тази форма на дарителство през първите десетилетия след приемането на християнството и особено след идването на Кирило-Методиевите ученици в България, строителството на култови християнски сгради придобива масов характер.
Традициите на това явление придобиват нови форми и измерения, развивайки се и във времето и на Второто българско царство.
Тази традиция не била съвсем прекъсната и в най-мрачните векове на османското владичество по нашите земи.
В периода на Националното ни Възраждане дарителството получава най-силно развитие и има пряко отношение към църковно-националното движение, образователното, читалищното дело, науката, изкуствата, дори и към революционното движение.
През този период дарителството дарителството се превръща в мощно движение с изключителен принос за развитието на възрожденските процеси. Може би,през погледа на един съвременен българин и патриот, това явление представлява един истински феномен.
Малко известно е, че шуменец е станал повод 6 декември да се чества като ден на дарителя. Стореното от видния благодетел Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтикнало обществеността в родния му град да постави началото на честванията в България през 1937 година в Шумен, въпреки че възрожденецът Илия Блъсков ратувал това да стане още от 1895
Нека да не забравяме българи като дядо Блъсков и всички онези ревностни български благодетели и спомоществуватели на българщината и духовността! Днес набирането на средства за различни каузи е много популярно и ангажира малки и големи. Поклон пред дарителите !
