Днес БПЦ чества Свети Наум Охридски – един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа, с която започва разцвета на една нова християнска култура и началото на българската книжовна традиция.
През девети век Преславската книжовна школа обединява талантливи и високообразовани мъже в България, без които делото на славянските Първоучители и Просветители Св. Св. Кирил и Методий не би пуснало дълбоки корени у нас. Книжовно-просветната и евангелизаторска дейност в България оглавяват едни от учениците на Светите братя – Климент Охридски, Константин Преславски и Наум Охридски.
Свети Наум Охридски съпровожда Светите братя Кирил и Методий в Моравия, където работи като учител. По-късно заедно с тях заминава за Рим. Там по поръка на папата е ръкоположен за свещеник.
Идвайки в България след смъртта на Св. Св. Кирил и Методий, Св.Наум става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893).
През 893 г. цар Симеон изпраща Наум в Кутмичевица /област в Западна България /. Седем години той работи там като учител. За това време построява на брега на Охридското езеро манастира “Свети Архангели”. Заедно с Климент създават втория български книжовен център, т.н. Охридска книжовна школа.
Наум умира на 23 декември 910 година. Малко след смъртта му Българската църква го канонизира за светец. В Охридската църква “Свети Никола Болнички” / или “Мали Свети Климент”/ ликът на Свети Наум заедно с този на Свети Климент Охридски се пази върху стенописи от 1378 г. Печат с образа на Свети Наум Охридски от 16-17 век се съхранява в Църковно-историческия музей в София. Икони и стенописи, изобразяващи чудесата, вършени от Свети Наум Охридски, както и неговата смърт, се намират в България, в македонския град Охрид и в православната църква “Света Тройца” в град Мишколц, Унгария.
