Първи ноември е празник на историческата ни памет и национално самочувствие, отстоявани с години и десетилетия. На този ден отдаваме заслуженото на онези българи, посветили живота си за опазване и защита на националната ни идентичност.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха и национална покруса след неуспеха в Първата световна война. В такъв момент българите избират историческия опит да ги води. Те се вглеждат в най-светлите имена на българското духовно минало, като Паисий Хилендарски, Св. Иван Рилски, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Инициативата за въвеждането на празника за първи път тръгва от група учители от Пловдив, в края на учебната 1908-1909 г. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на българите – св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, денят 1 ноември календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар.
Така от местно събитие скоро честването се превръща в национално. Узаконяването му става през 1922 г. На 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители.
И днес за нас първи ноември е онзи ден, в който спокойно можем да седнем и да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете и да помислим за миналото, за да видим не само празника, но и символа. Символът на вярата, символът на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме. И най – вече да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и никога да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои.
