Министерството на здравеопазването обяви, че след обсъждане на постъпили предложения от националната гражданска инициатива „Даная за живот” са взети следните решения за реализиране на мерки в изпълнение на предложенията:

По точка 1: „До изграждане на Национална детска болница, а и не само, да бъде създадена дигитална информационна система, поддържана от Министерство на здравеопазването, която да функционира в реално време и да насочва родители на деца, които се нуждаят от определени специалисти, но нямат информация кое лечебно заведение разполага с най-подходящите в конкретния случай, според конкретното състояние на детето, както и съобразено с местоположението му. Системата да обедини в едно – информация за всички болнични клиники, които лекуват деца, капацитет, работно време, дежурни кабинети и специалисти. Да има възможност за он-лайн запитване със срок на отговор към съответното болнично заведение“. За реализиране на предложението следва да се изгради информационна система, която да обработва голям обем информация от всички лечебни заведения, които обслужват деца, като се предвиди и възможност за онлайн запитвания с краен срок на отговор от съответното лечебно заведение. За целта следва необходимата за тази система информация, като налични специалисти, работно време, дежурни кабинети, леглова база и др., да бъде поддържана в реално време в актуално състояние от страна на лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

По точка 2: „Откриване на гореща телефонна линия/он-лайн платформа с лимитирано време за отговор и единен национален номер за подаване на сигнали за проблеми и в подкрепа на родители на деца – пациенти при приема и престоя им в болнични заведения и/или при отказ на лечебно заведение да осигури мултидисциплинарен екип, когато това е необходимо. Да се гарантира анонимността на подателите на сигнали и да има механизъм за последваща незабавна проверка“.

И към момента към Министерството на здравеопазването функционира гореща телефонна линия за подаване на сигнали или получаване на обща информация в работни дни от 9:00 ч. до 17:30 ч. на тел.02/ 9301 152 и 02/ 9301 253 или е-майл: goreshtalinia@mh.government.bg. При критични ситуации и инциденти, свързани с оказана спешна медицинска помощ, лицата могат да се обръщат към дежурен експерт всеки ден от 00-24 ч. на тел. 02/ 8050 300 и 0888 33 45 45. Откриването на нова телефонна линия с възможност за гарантиране на анонимността на подателите ще дублира функциите на съществуващата, с очаквана свръхнатовареност от сигнали и без достатъчни гаранции за ефективно използване.

На третото предложение от „Даная за живот“ – до 31 декември 2024 г. да се въведат правила за добра медицинска практика за всички медицински специалности, както и да се извърши проверка на всички медицински протоколи за работа в спешната и неотложната помощ от независим експертен орган, от МЗ отговориха, че е изпратено писмо до Българския лекарски съюз с указания за изготвяне на правилата за добра медицинска практика. Утвърдени са диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми, отнасящи се за структурите, работещи в областта на спешната медицина, и са в сила от януари тази година.

За следващото предложение – да се изработи и интегрира за всички болници система за качествен контрол на междуболничната и вътреболничната комуникация, която да гарантира бързо и ефективно взаимодействие, изключващо лична преценка, от МЗ посочиха, че съгласно Закона за здравето, всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус. При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия.

Да бъде въведено задължително продължаващо медицинско обучение за всички медицински специалности е друго предложение, направено от „Даная за живот“.

„Всички лечебни заведения се стараят да поддържат високо качество на медицинските грижи, посредством участието на лекари и медицински специалисти в курсове, симпозиуми и конгреси. Участието в тези форми се заплаща от лечебните заведения при възможност. Поради ограничения финансов ресурс, с който разполагат лечебните заведения, не винаги и не във всички лечебни заведения е възможно това да бъде за сметка на допълнителен платен годишен отпуск“, посочиха от МЗ.

Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ да се преструктурира от учреждение към министъра на здравеопазването в независим специализиран държавен орган или в изпълнителна агенция към Министерски съвет, както и да се осигури адекватно възнаграждение на проверяващите, ограничаващо риска от корупция, предлагат още от гражданската инициатива. От МЗ обясниха, че агенцията извършва проверки на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на Закона за здравето, на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване и подзаконовите актове по тяхното прилагане, за което налага съответните санкции. Ще се обмисли подобряването на функционирането и на качеството на извършваните от агенцията дейности, увериха от МЗ.