ООН обявява 13-ти ноември за Международен ден на слепите хора през 1946 година. Тогава е и рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за световното обучение на слепите, като основава първия в света интернат за слепи в Париж. Като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите въвеждат белия бастун французойката Жили Дербемон и Джордж Бонъм в САЩ. През 1943 година военният психолог Ричард Хувър изобретява Дългият бял бастун. През 1906 година е въведено Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл). В библиотеката на Националното читалище на слепите „Луи Брайл” в София има фонд от почти 2000 заглавия, отпечатани на баил. От 1928 г. до днес, читалището е основният издател на художествена литература на брайл, като първите му български „говорещи книги” са записани през 1959 г. Световният ден на добротата и Международният ден на незрящите се отбелязват на една дата съвсем логично. От една страна, лишените от зрение хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, от друга страна, добрите зрящи хора изпитват вътрешна потребност да помагат винаги на нуждаещите се. Световният ден на добротата се отбелязва от 1998 година на 13-ти ноември. На този ден в Токио се открива първата конференция на Световното движение на добротата. В нея участват Австралия, САЩ, Канада, Япония, Сингапур, Тайланд и Великобритания. Страните приемат Декларация на добротата. Целта й е да се забравят самолюбието, расовите, половите, религиозните различия и да се помисли за останалите около нас. Посланието е, че всички хора живеем в един свят и е жизнено необходимо да мислим за мир, съвместното съжителство и взаимно щастие, като направим света по-добро място заради самата доброта. Символът на движението представлява „открито сърце“. Той е дело на френския художник Орел. В различни страни възникват организации насочени към добрите дела. Идеята за доброта е различна при всеки човек – помощ на някого да пресече пътното платно, да направиш неочакван жест към някого, извършване на доброволческа дейност или нещо друго. Учените стигат да извода ,че даващите всеки ден израз на своята благодарност, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония. Психолозите са категорични, че колкото повече добри постъпки върши човек, толкова по-щастлив се чувства.
Асеновградчани много пъти са доказвали, че добротата живее в тях, обединявайки се около различни каузи: В помощ на болно дете, за трансплантация на млада дама, в подкрепа на семейство, което е останало без дом и покъщнина след пожар и така нататък и така нататък.
Марк Твен казва за добротата, че това е „езикът, който глухите могат да чуят и който слепите могат да видят.“
Какво добро ще направим утре и всеки следващ ден в живота ни, решава всеки един от нас.

Снимки: Интернет