В народния календар Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Според вярванията на хората всички болести се събират на Антоновден и тръгват по хората на следващия ден – Атанасовден. Антоновден е определян още и като Лелинден, или Чумин ден. Той се свързва с предпазването от болести и най-вече от чумата. Животът на Преподобний Антоний Велики е преминал в пост и молитва. При него ходили болни и страдащи хора, с които светецът разговарял. Мощите на светеца се намират във Виена. Според българските вярвания още, днес на жените е забранено да се докосват до вълна, защото в нея спи чумата, също така не се вари боб, леща, царевица, варива, за да се предпазят децата от болести, шиенето и плетеното също е забранено. По традиция се изпича содена питка, правят се дупки в нея и се намазва с мед, след което се раздава за здраве.
Свети Антон е покровител още и на ковачите и железарите. На трапезата, освен содената питка, се слагат пълнена кокошка и тутманик. Свинското месо е забранено, защото се вярва, че разлютява болестите. Своя имен ден отбелязват днес : Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското „Антониус“, което означава „безценен“. Над 70 хиляди са имениците в страната на Антоновден, от които почти 32 000 са мъже, а повече от 45 хиляди са жени. Честито!
