На Васильовден се отбелязва и църковния празник Обрезание Господне. В храмовете се извършва празнична литургия. Характерен за този ден е ритуалът Сурвакане. Той съществува от времето преди християнството и продължава да живее и днес. Според народните традиции сурвакари могат да бъдат момчета до 15-16 годишна възраст. Освен в семейството, те обикалят по роднини, съседи, приятели и други и сурвакат за здраве и благоденствие. За целта се изработва сурвачка от дрянова пръчка, като нейните клонки се привързват така, че да образуват буквата „Ф“. Окрасява се с кравайчета, пуканки, сушени плодове, овча вълна и други. Дрянът се приема като символ на дълголетието, а сурвачката за носител на изобилие и плодородие. Народната традиция повелява да се заколи петел, да се омеси питка с паричка и да се направи баница с късмети. На празничната трапеза трябва да има ястия със свинско месо, слагат се още варено жито, мед и орехи. За сурвакарите се приготвят дарове, като парички и гевречета.
Свети Василий е един от най-почитаните светии на православната църква.
Той е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. Майка му Емелия и баба му Макрина възпитават у него и брат му Григорий християнските ценности. Младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис, където създава манастир. Малко по-късно заедно с неговия верен приятел и съмишленик Григорий Богослов създават правилник на монашеския живот. Православната църква е използвала този правилник векове наред.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко и други. Да им е честито, да си носят името в здраве и благоденствие.
