Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Яйцето се възприема като
символ на раждането на човека от природата. Първото яйце винаги се боядисва в червено и с него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата, обикновено на иконостаса – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, плетеница и др.
Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и
в цяла Европа. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 г.
