Името на Илинденско-Преображенското въстание идва от имената на двата празника, по време на които през 1903 г. избухват двата бунта –  на 2-ри август (20-ти юли по стар стил) в Македония и на 19-ти август (6-ти август по стар стил) в Одринско. Въстанието е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е кулминационен момент в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. Времето обаче сякаш не е с въстаниците – България страда от икономическа и военна слабост, Великите сили предупреждават страната ни да не се намесва в конфликта, въстаниците трябва да се преборят сами с 350-хилядна турска армия. Въстанието е потушено – следват кръвопролития, опожарени села, 30 хиляди души бягат в България.

Христо Силянов, деец на ВМОРО определя въстанието така:

„Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят… Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания… Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода.“

За Илинденско-Преображенското въстание се говори в хиляди статии на чужди издания. Там се споменава, че въстанието е дело на българите в Македония и Южна Тракия, без да се споменават участници с македонско национално самосъзнание. Този въпрос към днешна дата остава спорен между България и Северна Македония. Факт е обаче, че и двете страни отбелязват и честват датата на въстанието. В София бе извършена тържествена заря-проверка и бяха почетени загиналите във войните за национално освобождение, както и всички, борещи се за свободна и обединена България. На церемонията присъства президентът Румен Радев, премиерът Николай Денков, председателят на Народното събрание Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Мария Габриел, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, министри, депутати, военни и др.

Пловдив също почете паметта на героите и подвига на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание. Честването се състоя пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония, загинали в национално-освободителните борби, който се намира се в район „Южен“. Участие взеха военен духов оркестър, представително формирование от Гарнизон Пловдив – почетна рота и венценосци и комитет „Родолюбие“. Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичния театър Симеон Алексиев. Тържественото слово произнесе и Красимир Каракачанов – почетен председател на ВМРО и бивш вицепремиер и министър на отбраната на Република България.