След падането на България под османско иго (1393) независимостта на Българската православна църква е премахната и диоцезът й преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. На 10 март (27 февруари ст. ст.) 1870 г. султан Абдул Азиз подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия. По време на третия църковно-народен събор в София (8-10 май 1953) Българската православна църква е въздигната от екзархия в ранг на патриаршия, а Пловдивският митрополит Кирил е избран за патриарх на Българската православна църква.
За тържествената интронизация на новоизбрания Български патриарх на възстановената Българска патриаршията на 10 май 1953 г. са изпратени покани до всички поместни православни църкви. Всички откликват положително и с голяма радост приветстват този акт на Българската църква. Единствено Цариградския патриарх Атинагорас не приема решението и отказва участие, както лично, така и на свои представители. Цариградска патриаршия едва след близо 10 години, през 1962 г., признава възстановяването на патриаршията.
