Заедно с християнския празник Благовещение , българите отбелязват и фолклорния празник Благовец, наситен с богата обредност и поверия.
По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.
В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.
На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
На Благовещение имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина
