Автор: Ирина Иванова
Сестрите Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по времето на римския император Адриан. Благочестивата християнка на име София живее в края на първи и началото на втори век в Рим. Тя напълно оправдава името си, което означава „премъдрост“. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя води благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, кротост и покорност на Божията воля. София има три дъщери, които носят имената на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. София и дъщерите й не скриват своята вяра в Христа и я изповядват открито.
По заповед на император Адриан момичетата са подложени на жестоки мъчения. Вяра била на 12 години, Надежда- на 10, а Любов- на 9.
Въпреки мъченията сестрите остават непреклонни и с радост посрещат своя мъченически край. Майката е принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Императорът й разрешава да вземе телата им и да ги погребе с почести на висок хълм извън града. Три дни тя се моли на гроба на дъщерите си и накрая предава душата си на Господа, убедена че отива при тях. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция. На днешния ден празник имат градовете София, Костинброд, Лом и община Мадан. А в Асеновград своя храмов празник чества параклиса , носещ името на светиците, който се намира в двора на църквата „Св.Николай Чудотворец”.
