Сирна неделя или Сирница се нарича седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, През цялата седмица стопанките на дома не трябва да перат и да простират, особено бяло пране. Вярва се, че така ще се измоли природата през лятото да няма градушки. Всички традиционни ритуали през тази седмица са подчинени на прехода от зимата към пролетта. Неделята в края на седмица има многобройни названия – Сирни заговезни, Велики заговезни, Сирната неделя, Големи заговезни, Прошка, Сирни поклади, Ората и други. Сирни заговезни е винаги в неделя. След този ден започва Великият пост, който е с продължителност 49 дена или 7 седмици преди Великден. На Сирни заговезни се забранява всяка къщна работа. Домакините се занимават единствено с приготвянето на необходимите ястия и материали за традиционните за този ден ритуали.
Традициите повеляват на Сирна неделя младите да посетят по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове и т.н. Искат прошка , като им целуват им ръка и изричат „Прощавай!”, а по-възрастните им отговарят с думите „Господ да прощава, простено да ти е!”. Така вярващите извършват пречистване на душите си.
По време на литургията сутринта в храмовете се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.
Преди цялото семейство да се събере вечерта около празнична трапеза, всички му членове трябва да са си простили. На масата вече са изключени месните гозби , затова се слагат ястия с риба, масленица (тутманик), баници със сирене, орехи, яйца, сирене, мляко с ориз и бяла халва. В края на вечерята се извършва традиционния ритуал хамкане, ламкане или люскане на парче халва, яйце или парче сирене, което бабите завързват с червен вълнен конец на тавана. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, те в надпревара се стремят да захапят парчето с уста. После запалват конеца и по това как гори гадаят за бъдещата реколта, за това дали ще раждат домашните животни, дали младите ще се задомят и ще имат деца. Пепелта от изгорелия конец се запазва като средство за лечение през годината. Обредната вечер завършва с гърмежи на пушки на двора, като така се възвестява началото на Великденските пости. Вярва се също, че гърмежите ще осигурят агнене на овцете и роене на пчелите. Най-популярният ритуал на Сирна неделя е този с паленето на огън на дворове и улици, които се прескачат за здраве, плодородие и благоденствие. В центъра на населеното място се извива последното смесено хоро преди постите. Времето около Сирни Заговезни е и период на изява на кукерите. В различните краища на България има и още обредни ритуали, традиционни за самия регион.
Снимка: интернет
