На 1-ви септември православната църква отбелязва Симеоновден – ден в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Празникът има особено значение, защото именно с него започва църковната Нова година, а в народния календар той е известен и като земеделската нова година. Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Още от ранна възраст той се отличавал със силна вяра и смирение. В търсене на по-дълбоко уединение и молитва, построил висока каменна колона – около 40 лакти (над 17 метра) – на чийто връх се затворил в малка килия. Там прекарал десетилетия в строг пост, молитва и духовни беседи с хората, които идвали при него. Поради необичайния си подвиг получил прозвището Стълпник (от „стълп“ – колона). Умира на 103-годишна възраст, оставяйки пример за вяра, лишения и духовна сила. Заедно с почитането на Симеон, Църквата възхвалява и неговата майка – преподобна Марта. Тя отгледала сина си в християнско благочестие и го подкрепяла в неговия духовен път. Смята се, че и тя водела благочестив и аскетичен живот, отдаден на Бога и делата на милосърдието. Симеоновден в българската традиция е „ден за ново начало“. Той бележи старта на есенната оран и сеитба, както и събирането на орехи. Денят е известен с различни народни названия – „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“ или „Летен полазник“. По стар обичай на този ден не се дава нищо назаем и не се изнася от дома, за да не „излезе берекетът“. Симеоновден съчетава църковната традиция с живите български обичаи. Той е ден за надежда – както за вярващите, които започват новата духовна година с молитва, така и за земеделците, които очакват плодородна година.
На този ден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.
