Димитровден е един от най- големите християнски празници. Той е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година.Така например, според народните вярвания, ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Народът ни вярва още, че вечерта срещу празника небето се отваря, за да сбъдне желанията ни за бъдещата година и успешна зима, а за някои краища на страната ни е характерно и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/- добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.
Димитровден се чества в памет на свети Димитър Солунски.Утре храмов празник ще имат всички църкви и параклиси , носещи името на светеца. Именници са Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa.
Прието е на трапезата на този ден да има курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именникът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Сервират се и зеленчуци. На масата се слагат варена царевица, печени ябълки, тиква.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
