АВТОР: ИРИНА ИВАНОВА
Зимният Кръстовден, наричан още Попова Коледа ,затваря цикъла на „мръсните дни“, започващи от 25 декември. „Мръсни“ или „некръстни“ се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.Смята се, че в нощта срещу Кръстовден (4 срещу 5 януари) Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
Сутринта на Зимния Кръстовден в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек.
С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която свещеникът ръси, годината ще е плодородна.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново.
Трапезата на Попова Коледа е постна, на масата се слагат боб, зеле, сърми, плодове.
Празникът е наричан още Водокръст, имен ден честват Кръстьо и Кръстана.
