Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар.В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот.Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като „Възкресение и Живот“, Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.Лазарките са момичета и девойки, пременени в народни носии, които обикалят къщите, пеят лазарски песни, играят хора и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопаните ги даряват с яйца,които лазарките ще боядисат за Великден.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество.
На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито.На трапезата се слагат само постни ястия. Имен ден празнуват Лазар и Лазарина.
В неделята след Лазаровден ще отбележим големия християнски празник Цветница. Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църква.Празникът се нарича още Връбница, Вая, Палмова неделя
На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още във вечерта на Лазаровден.На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците за здраве. Клонки държим в ръце по време на цялата литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Исус Христос като Цар и Спасител. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
С осветената от църквата върба за се окичват портите на домовете за здраве, като клонките се оплитат във венче. Старото венче се маха едва след като се оплете новото.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с палмови клонки и го прославят като месиански цар с възгласи „Осанна“. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Исус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.
