Учителството- какво представлява сега? Това е въпрос, който, може би, много хора си задават в навечерието на 24- ти май- Деня на българската писменост и култура. И още- изпитват ли учениците респект към своите преподаватели? Тежко ли е да бъдеш учител? Това са все въпроси, чиито отговори решихме да потърсим.
   Няма го учителството, казват някои, но и ученичеството също го няма. В миналото тази професия се е ползвала с голяма почит и уважение в обществото. Да възпиташ и оформиш детския характер е било най- благодарното и възвишено дело. Това не е било просто професия, а призвание. Какво е учителството днес, в очите на един учител от Асеновград. По темата разговаряхме с преподавателя Дора Момчилова. Тя сподели, че учителството е нещо, което трябва да се усети. Учителят или го носи в себе си, или не. Той трябва да успява да предразположи децата, да ги заинтригува, за да може те да останат в часа му и да слушат с интерес. „Необходимо е учителят да успее да грабне вниманието на учениците си.“, доваби още Момчилова.
   Днес някои учители получват мизерни заплати. В резултат, качеството им на работа изобщо не е на ниво. Днес учителството буди тъга и съжаление. В съвременния живот то е един мираж- топъл и красив, но мираж. На някои учители вече не им пука, че учениците са неграмотни. Не им пука и на учениците, че влизат в час, все едно излизат за дискотека. Не им пука, че са лишени от възпитание и обноски, а учителските забележки остават някъде в тъмната класна стая, без да бъдат чути, разбрани или осмислени. Днес вече не е изненада да напсуваш учител или да вдигнеш ръка срещу него. 6- тиците препълват учителския дневник. Класната стая е пълна с бъдещата ни младеж. А учителите изчезват някъде поругани и засрамени. „Трудно е да бъдеш преподавател в днешно време!“, сподели Момчилова с тъга в очите, преплетена с умиление. Невежеството, пък, се разпространява с бясна скорост, за да ни погуби. За да ни направи мишени, които живеят живот под наем и лишен от всякакъв смисъл. Не това, обаче, е мнението на асеновградската преподавателка. Тя смята, че децата са различни. Според нея, винаги е имало и ще има неграмотни младежи, но не се съгласи с всеобщото мнение, че повечето от учениците са такива.
   За да направим сравнение, попитахме и множество деца, посещаващи асеновградски училища, какво смятат и как ще коментират съвременните отношения между тях и преподавателите им. Много от учениците отговориха, че именно учителят е този, който трябва да съумее да заинтригува вниманието и съзнанието им. Други споделиха, че все пак желанието и ученолюбието на ученика са главният фактор, те да станат грамотни хора. Трети, пък, коментираха, че домашната среда и възпитанието от родителите оказва най- голямо влияние върху това, детето да изпитва респект към своя учител.
   И въпреки, че в днешно време стана твърде тежко да си преподавател, все още се срещат учители, които можем да наречем будители. „Учителството е съществувало и ще просъществува!“, пък, заяви в заключение на нашия разговор Дора Момчилова.