През 458 година по времето на управлението на византийския император Лъв Велики в Цариград живеели Галвий и Кандид – двама братя, които имали сенаторски сан. Легендата разказва, че при едно свое пътуване в Палестина те намерили ракла, която се пазела от една девойка и в която била дрехата на Дева Мария По Божие внушение те влезли в дома на девойката – благочестива еврейка. Тази девойка пазела в тайна стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, дрехата на св. Богородица, от която мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи .Галвий и Кандид пренесли раклата в Цариград и я прибрали в дома си, където има малка църква.
Но като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли у дома им. С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата „Св. Богородица“ във Влахерна – на брега на морето и я поставили в нарочна ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
