На 14 октомври честваме една от най-почитаните у нас светици – Света Преподобна Параскева или Света Петка Българска. За българите, а и за другите православни балкански народи, Св. Петка е една от най-почитаните и популярни светици.
Авторитетът ѝ като покровителка на българския народ се дължи до голяма степен и на житието, написано за нея от Патриарх Евтимий Търновски. В него четем, че светицата е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в град Епиват на Мраморно море. От малка Св. Петка проявявала състрадание към бедните и нещастните и искала да се посвети на Бога.
Когато родителите ѝ починали, тя раздала цялото наследено имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният ѝ път, светицата се завърнала в родния си град и там починала.
Мощите на Преподобна Параскева правели чудеса и лекували. През 1238 г. българският цар Иван Асен ІІ пренесъл мощите в старопрестолния Търновград и ги поставил в новопостроения храм „Преподобна Петка”. Затова светицата е наречена Св. Петка Търновска. След падането на старата българска столица под османска власт, светите мощи били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма „Три светители”.
Празникът на св. Петка е познат у нас като Петковден.Това е един от най-големите български народни празници и с него се отбелязва краят на лятото и началото на зимата, както и завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл.
Обикновено на Петковден се прави обредното заплождане на домашните животни.
Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък.
С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари.
В народните представи на българите Св. Петка е лечителка и пазителка от „страшни” болести.
Ирина Иванова
