Животът на Княз Владимир преминава през два периода – езически и християнски.
Като езичник Княз Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършвал, неговата езическа съвест се пробудила. Душата му започнала да търси покой в глухите и мъртви идоли. Но Княз Владимир не намерил в тях търсения покой и за него мъченията на страстите и разочарованията от езичеството ставали все по-големи. Тогава той си припомнил своето детство и наставленията, които слушал от своята баба Княгиня Елена – Олга. Тези наставления разливали светлина и покой на тревожната му душа, искало му се отново да може да ги чуе…
Според най-нови изследвания и въз основа на стари руски ръкописи се установява, че след баба си Княгиня Елена – Олга, княз Владимир попаднал под влиянието на една от своите жени (езичеството разрешавало многоженство), която била българска княгиня Милолика – Анна с благороднически произход, православна християнка. С този брак Княз Владимир постъпил така като своя дядо Княз Игор – взел българка и християнка за жена. Тази българска княгиня има за руската история такова значение, каквото и нейният съпруг.
Под нейно влияние Княз Владимир приел християнството и българската писменост. Открил училище с „глаголическо“ писмо.
Руският професор Погорелов изтъква интересният факт, че докато древна Русия била пълна със старобългарски ръкописи, нямало нито един гръцки ръкопис.
Българската Княгиня дошла в Русия със своя домашен свещеник Михаил, за да извършва богослуженията. Този свещеник бил изпратен в Цариград за епископско ръкоположение и станал пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква.Той умрял, когато Княз Владимир бил още жив – 30 септември 992 г. След 11 години намерили мощите му нетленни и той бил канонизиран за светец. Паметта на св. Михаил русите празнуват и досега в деня на неговото успение.
Преданието говори, че преди кръщението си Княз Владимир ослепял (получил катаракт), а в светата купел паднали от очите му две люспи и той прогледнал.
Това е отразено в песните на неговите служби. След него започнало руското всенародно кръщение.Тълпи народ влизали във водите на река Днепър при Киев и били кръщавани.
Покръстването продължило след това из цялата руска земя. Новите християни разрушили езическите капища и идоли и строели нови християнски храмове.
След благодатното кръщение, вътрешният живот на
княз Владимир получил направление. Като станал християнин, порочният езичник Владимир се отказал
от многото жени и многобройните наложници. Той останал само с една жена българката Милотка – Анна, с която имал християнски брак.
За предишния си нечист живот Княз Владимир се каел дълбоко и казвал: „Господи бях като звяр, много лоши неща извърших в езичеството – живеех съвършено животински. Ти ме укори. Слава Тебе, Боже!“
Жесток и отмъстителен в езичеството, християнинът Владимир станал пример на кротка и нежна любов към всички. Любовта му към нещастните дотам се простирала, че той не искал да наказва дори престъпниците. При него свободно можело да влизат бедните и нуждаещите се и той с щедра ръка им раздавал храна, дрехи и пари. Грижел се за спокойствието на странниците, откупвал длъжниците, давал свобода на робите. Понеже знаел, че болните не са в състояние да отидат при него за помощ, той заповядал да разнасят за тях по улиците месо, риба, зеленчуци, мед. Евангелските думи: „Блажени милостивите“ проникнали дълбоко в душата му. Празниците Божии той прекарвал в духовно веселие на християнска любов. Три трапези били слагани в дома му: една за митрополията с епископите, иноците и свещениците; втора за бедните; третата за него и болярите. Такъв бил християнския живот на благоверния Княз Владимир.
Княз Владимир тихо починал на 15 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи, поради което се нарича „Десетинен“.
От брака с Милотка – Анна имал 2 – ма сина. Кръстили голямия Борис, на името на прадядо му Княз Борис I, а малкият Глеб. След като техния баща Княз Владимир се споминал, двете момчета били убити от братята си езичници, родени от другите жени на Княз Владимир при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Русия. Така те станали първите руски светци – мъченици, умрели за православната християнска вяра. Св.св. мъченици благоверни Князе Борис и Глеб (†1015 г.) сечестват на 24 юли.
Името Владимир означава в превод „владеене на света”.На днешния ден имен ден празнуват всички с имена Владимир и Владимира.
