Днес ромите отбелязват Банго Васили или по- известен като Циганската Нова Година. В асеновградска община, обаче, празникът се чества все по- рядко.
Съществуват няколко легенди за образа на Банго Васили. Според една от тях той е застъпник и защитник на циганите. В друга, пък, се описва като „историческа“ личност- куц овчар, който спасява давещо се ромско дете. В Асеновград и село Боянци ромите категорично заявиха, че не празнуват Банго Васили. В Болярци, пък, единствено по- възрастните цигани почитат празника. Подготовката му започва още на 13- ти януари. Пече се гъска или петел. Същата вечер цялото семейство се събира около трапезата. А до полунощ вратите на къщата са здраво затворени, така че никой да не излиза навън и външен човек не се допуска да влезе вътре. Освен печен петел или гъска на трапезата си ромите от Болярци поставят и други приготвени гозби- сърми, баница с късмети, богато украсена питка или обреден хляб, както и вино, ракия и други. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ, показва какво ще се случи през настъпващата година. Трапезата се вдига чак на сутринта. Посрещането на Циганската Новата Година е белязано и със сурвакане, което започва в полунощ. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет с думите: „Сурва- сурва година, догодина- пак живо и здраво!“. Даряват се със сушени плодове, бонбони, но най- вече с пари.
Съществуват няколко легенди за образа на Банго Васили. Според една от тях той е застъпник и защитник на циганите. В друга, пък, се описва като „историческа“ личност- куц овчар, който спасява давещо се ромско дете. В Асеновград и село Боянци ромите категорично заявиха, че не празнуват Банго Васили. В Болярци, пък, единствено по- възрастните цигани почитат празника. Подготовката му започва още на 13- ти януари. Пече се гъска или петел. Същата вечер цялото семейство се събира около трапезата. А до полунощ вратите на къщата са здраво затворени, така че никой да не излиза навън и външен човек не се допуска да влезе вътре. Освен печен петел или гъска на трапезата си ромите от Болярци поставят и други приготвени гозби- сърми, баница с късмети, богато украсена питка или обреден хляб, както и вино, ракия и други. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ, показва какво ще се случи през настъпващата година. Трапезата се вдига чак на сутринта. Посрещането на Циганската Новата Година е белязано и със сурвакане, което започва в полунощ. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет с думите: „Сурва- сурва година, догодина- пак живо и здраво!“. Даряват се със сушени плодове, бонбони, но най- вече с пари.
