Руско-турската освободителна война от 1877/78 година се нарежда сред най-значителните събития в българската история.Слагайки край на петвековното робство, тя променя рязко съдбата и предопределя посоката на развитие на народа ни десетилетия напред. Освобождението в Асеновград става факт точно на Богоявление – 6 януари. Но поради приравняването на дати от Юлианския към Грегориянския календар,към събитията, случили се през 19 в., се прибавят 12 дни. Така днес честваме освобождението на Асеновград на 18 януари. Преди 137 години, обаче, руските войски, които влизат в града ни точно на Йордановден, са посрещнати с камбанен звън. Той бе пресъздаден и на тазгодишното честване на освобождението на града ни. Редица възрожденски песни, стихове и поздравителни слова огласиха Асеновград тази неделя. Празникът по повод деня на освобождението започна с изпълнения на духовия оркестър на Военновъздушните сили. Възрожденските мелодии сякаш пренесоха всички присъстващи 137 години назад във времето.
Веднага след изпълненията началникът на 4 артилерийски полк подп. КрасимирТашев прие представителната рота от асеновградското военно поделение. Пред паметника на генерал Виктор Дандевил бе прочетена и молитва за всички загинали за освобождението на Асеновград. А след нея Ирина Иванова, поетеса и преподавател в ОУ ”Ангел Кънчев”, изрецитира стихове, описващи събитията в деня на освобождението на града ни и посрещането на руските войски.
Слово за освобождението произнесе Димо Чешмеджиев, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Той разказа интересни факти от историята, включително и за зимното преминаване на Стара планина и ролята на генерал Дандевил и генерал Гурко в самото освобождение. Празничната програма продължи с изпълнения на ученици от ОУ „Ангел Кънчев”. Те представиха редица стихове и песни във възрожденски дух.
Пред паметника на ген. Дандевил бяха поднесени безброй цветя и венци от граждани и представители на местната власт. А честването завърши с минута мълчание, по време на която всички присъстващи останаха на колене в памет на загиналите за освобождението.
Честванията на този празник се превръщат в традиция едва в началото на 20-те години на 20-ти век.От тогава с всяка изминала година асеновградчани правят все по-богата и разнообразна програма за да отбележатденя на своето освобождение. Постепенно в празника започват да участват всички сдружения, учениците, войската и тържеството става наистина общоградско. И през 2015 асеновградчани показаха, че дори 137 години по-късно не са забравили събитията и хората помогнали за това днес всички ние да можем да се наречем свободни хора.
