Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, на която трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Гозбите са постни.
Сред обичайните ястия, които се подготвят за трапезата са варен фасул, пълнени чушки и сарми с боб или ориз,тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и обреден хляб – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се слага сребърна паричка – на когото се падне, ще бъде щастлив и ще има късмет цялата година.
Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.
Най-възрастният мъж чете молитва и прикадява масата. След това разчупва обредния хляб и първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после следва за къщата, а останалите се раздават на всеки член от семейството според възрастта.
На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.
