Християнската църква празнува утре Благовещение. Празникът напомня за благата вест, с която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света.

В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.

Според народните поверия на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта.

По този повод хората почистват и изгарят сметта с вярата, че всичко лошо ще изгори в очакване на добри вести.

През деня и нощта на Благовец започват начинания, за да им върви през годината. Момичета месят за пръв път пита и раздават с мед на съседи и роднини, за да е сладък хлябът през годината. На Благовещение се прескача огън за здраве и пъргавост и да не хапят змиите.

На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва.

Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна.

В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото.

Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив.

Според поверието в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.

Според народното вярване дупченето на ушите на момиченцето е част от подготовката му да се превърне в мома, а после и в невеста, тъй като обиците и изобщо украшенията са женски атрибути. Слагането им бележи стъпка в поредицата преходи от детето към жената.

За българите името Благовещение, или Благовец, се свързва с думата „благо“ – сладко.

Вярва се, че ако се продупчат ушите на този ден, раната ще бъде „блага“, т.е. няма да се „подлюти“ и ще зарасне лесно. То е и символен първообраз на първата брачна нощ.

Според народните вярвания денят на Благовещение, когато Богородица зачева, макар и непорочно, се оказва най-подходящ, за да се извърши и пробиването на ушите.

Този ритуал се извършва през пролетта, сезон, който се свързва с началото на новия живот, с очакването за бъдещо плодородие, както и с други важни момински обреди като лазаруването.