На 20 юли почитаме паметта на Свети пророк Илия, покровителят на гръмотевиците и светкавиците.
Според народните вярвания, светията господства над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, тъй като кара прегрешилите да строят градове от сняг. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи Св. Илия се разхожда и предвещава плодородие.
Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на жътва и вършитба. На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие и никой не се подстригва. Единствено е позволено да се приготвя храна. На Илинден не трябва да се влиза в море или в река, тъй като на този ден водата взема жертви за курбан.
По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел, особено ако в дома има именник. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени „боговица“ и „колач за Св. Илия“. Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прекадява.
Според народните поверия, набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.
На Илинден празнуват всички кожари, грънчари и пивовари, защото Свети Илия е техен покровител.
