Лазаровден е един от трите големи християнски празници, предхождащи Великден Лазарова събота се празнува на осмия ден преди Великден.
Според Библията на този ден Иисус Христос връща към живота приятеля си Лазар четири дни след неговата смърт. Бог казва „Лазаре, излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Ето защо името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания). В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
В народната традиция празникът е свързан с лазаруването. Млади момичета се обличат в народни носии като лазарки Те обикалят къщите, пеят и танцуват. Всички очакват лазарките с нетърпение, за да ги благословят за здраве, плодородие и щастлив живот. Като дар лазарките получават яйца, които боядисват на Велики четвъртък.
Ирина Иванова
