С Лазаровден се почита едно от последните чудеса, извършени от Иисус Христос – възкресението на неговия близък приятел Лазар.
Лазаровден е подвижен християнски празник. Празнува се винаги в събота 8 дни преди Великден и е посветен на плодородието, любовта и възраждащата се за нов живот природа.
Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие.
Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Църквата прославя Христос като „Възкресение и Живот“, Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
