Възнесение е един от дванадесетте големи празника и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък – подвижна дата. През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за апостолската дейност, която им предстои, за разпространението на вярата в трудности и неволи по всичките посоки на света.
На 40-ия ден ги събрал при себе си и пред очите на много свои последователи се въздигнал от Елеонската планина към небето.
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа „Спасова могила“ от художника на българското село Елин Пелин.
На този голям и важен празник е прието да не се върши никаква домакинска работа (чистене, шиене, плетене, пране, бродиране), която търпи отлагане.
Не се подстригвайте, не си боядисвайте косата, не правете маникюр, наставляват още народните поверия.
От утре ревностните християни вече не се поздравяват с „Христос Воскресе” както беше през последните 40 дни след Възкресение Господне.
Ако отидете на църква рано сутринта, запишете имената на живите за здраве и на починалите за покой.
